Болногледачи и асистенти

На територията на град Пловдив разполагаме с опитни болногледачки. Ето някои някои от тях:


 болногледачка Пловдив ИванкаБолногледач

Иванка, 65г.
Казвам се Иванка Черешарова от гр.Костенец , на 65 години съм. Помощник зоотехник съм била много години, след което 12 год. санитар вътрешно отделение. Имам 2 деца, двама внуци, с които се гордея. Обичам си работата и се радвам, че съм в Мобилен хоспис вече повече от 3 години.


Болногледачка Пловдив Данчето

Болногледач

Казвам се Йорданка и съм на 65 г. От Пловдив.

Както много пловдивчани и аз съм голям запалянко на Ботев, много позитивен и весел човек съм, а също така и любознателен. Обичам да чета книги, както и всякакви други интересни и любопитни неща. Една хубава книга ми дава удоволствие и прекрасно изживяване.

По принцип съм работила в сектора на общественото хранене, а след пенсионирането си заминах да си търся късмета в чужбина като много от нас и там за първи път започнах с болногледачеството. Грижех се за една жена над 90-те, с която станахме много близки и прекарахме няколко години заедно. Станах толкова добра в това което правя, че понякога ме викаха за някой съсед, ако трябваше и можех да помогна с нещо или пък имаше нещо по-„засукано” според тях. Често за нуждаещите се ние сме приятелска ръка и силно рамо и най-хубаво е да виждаш когато някой ти се доверява напълно и за всичко. Усещам грижата за хората като призвание. Нямам претенций за районите на града, тъй като съм с кола и се придвижвам без проблем.


Болногледачка Пловдив Мария

Болногледач

Казвам се Мария и скоро навърших 60 г.

Може да се каже, че съм щастлив и богат човек-имам 3 деца и 7 внука, разпръснати са по света и България. Често се събираме обаче и прекарваме прекрасно времето си заедно. Обичам да ги обсипвам с внимание, грижи и любов.

Знам, че има и много възрастни и болни, които се нуждаят от същото. Била съм в помощ на възрастни хора в Гърция няколко години и там добих опит и увереност във това как трябва да се случват нещата. Знам и разбирам кога хората се нуждаят от масаж например, това е много важно, тъй като лежащо болният трябва да поддържа добро кръвообращение, за да се предотверати образуването на декубитални рани. Положителен и позитивен човек съм и лесно установявам контакт дори с угрижени хора, каквито понякога са болните.

Хобито ми е да плета и да усвоявам нови и нови плетки, това е един вид отмора и релакс за мен.

Мога да работя почасово или на пълен работен ден, взависимост от нуждите на клиента.


болногледачка Пловдив Петя

Болногледач

Аз съм Петя, на 26 г.

Започнах с болногледачество, тъй като аз самата от малка съм се нуждаела от по-специални грижи и повече внимание, което слава богу израстнах и сега съм пълноценен човек. Знам какво е да има добър и отзивчив човек  до теб, на когото можеш да разчиташ и същевременно да бъде и твой приятел.

Сега след като съм студентка, започнах да помагам с грижи за болни и възрастни,тъй като това дбре се вписва в режима ми на лекции и ангажименти в Университета. Като работа и занимание се чувствам удоволетворена и вярвам, че всеки носи божията искра и добротата в себе си и трябва да раздава и на другите.

Също така много обичам да готвя. Завършила съм такова училище и с удоволствие готвя за близки, приятели, както и за хората на които помагам. Фен съм на Ботев Пловдив и с удоволствие посещавам техни мачове когато мога. Готова съм да поемам почасови ангажименти, без значение в кой район на град Пловдив са те.


болногледачка Пловдив Стефи

Болногледач

Здравейте, казвам се Стефи и съм на 62 г.

По принцип съм активна натура и обичам динамичните занимания. Може би затова най-добре си почивам и релаксирам с  разходки сред природата,изобщо обичам излетите в планината,те са ми страст и хоби едновременно. Дълги години съм работила на административна длъжност към Аграрния Университет в Пловдив, но след като се пенсионирах, това да работя и да бъда нужна и полезна някъде, ми липсваше. Така, уж случайно започнах да се грижа за една съседка от моята кооперация и отново се почувствах значима и важна за някого, с помощта и работата си. Беше ми безкрайно мило да обгрижвам някой който наистина се нуждае от мен и после да виждам благодарността в очите му. Истинската човешка връзка е незаменима.

Мога да поемам случаи в квартал Дичо Петров и в Тракия, където живеят децата ми. Имам две дъщери, както и двама прекрасни внука, които обожавам. Животът ми е пълноценен от това което имам-семейството ми и дейността в помощ на другите.


болногледач Пловдив Юли

Болногледач

Здравейте,аз съм Юлиян и съм на 53 г.

Може да изглежда странно за някои хора, но аз съм се занимавал с обгрижване на болни и хора в неравностойно положение почти през целият си живот. Дълги години съм бил санитар в Психиатричната болница в гр.Раднево, там се научих много за толерантносттта,разбирането, силата на добрата дума и навременната съпричасност. Самите болни понякога стават твои учители, те те учат да разширяваш границите си към човешкото разбиране. С течение на времето някак си осъзнаваш, че понякога хора които не разполагат дори със самите себе си, се вълнуват от съпричасното и спокойно отношение, от това усещане, че когато си до тях, всичко ще бъде наред. Тези години са били моят урок по хуманност за цял живот. Иначе съм завършил механотехникум и имам известен опит като стъклар и дърводелец. Обичам да разтоварвам като ходя за риба, почивам пред телевизора и следя новините. Имам син, който живее в чужбина и разполагам с доста свободно време и мога да поемам дългосрочни ангажименти. Доста здрав съм физически, бих могъл да съм полезен в обгрижването на мъже и там където жените по-трудно биха се справили. Харесвам футбола и съм от Локо Пловдив


Всички болногледачи и лични асистенти от нашия мобилен хоспис са обучени и имат опит за гледане на възрастни хора. Те могат да се справят с тоалета и хигиената им, с храненето и всички необходими ежедневни дейности, с които възрастният човек се затруднява или не е в състояние да извършва сам. С това те отменят децата и близките в тежките грижи по гледане на болен, като в това време те могат да ходят на работа и да живеят своя живот, без да се чувстват виновни, че са оставили най-близкия си човек сам и болен вкъщи.